„Не влача шлейфа на миналото. Имам ясен поглед за предстоящото, макар да не се знае колко ще трае то. Не се обръщам назад. Безсмислено е. Боря се вътрешно с това и често си припомням една реплика от пиеса на Калин Донков „Да простиш, значи да забравиш.“
Цветана Манева
***
Една лична история през погледа на хората около Цветана Манева, през написани и ненаписани писма, през споделени и несподелени тайни, през общи преживявания, представления, филми, сцени и снимачни площадки. Поредица от разговори, които разкриват нейните съкровени мисли и вълнения, свързани с живота й, кариерата, приятелите, преподаването, страховете и най-вече за изворите на вдъхновение, което е неделима част от съществуването на всеки човек на изкуството.
Цветана Манева изиграва над 120 роли в киното и театъра, сред които „Мера според мера”, „Трудна любов”, „Дами канят”, „Мечтатели”, но в тази нетрадиционна биография от две части – „Георги & Цветана” и „Яна & Цветана” – можем да усетим истинската й същност и финес в размислите й за детските години, професионализма, важните срещи и хора в живота й (Любен Гройс, Георги Дюлгеров, съпруга й Явор Милушев и много други), семейството, работата със студентите, духовността.
Въпреки редицата награди за таланта й, които получава през живота си, Цветана Манева остава сдържана и далеч от суетата, характерна за артистичните среди. „Аз съм благодарна на съдбата, че работих с достойни творци – сценариста Христо Ганев и режисьорката Бинка Желязкова. Ролите във филмите на Желязкова „Последната дума“, „Басейнът“ и „Нощем по покривите“ изостриха собствения ми характер, провокираха амбицията ми”, споделя тя. „Благодаря на всички, които се решиха да рискуват с мен”.
Всеки от двамата автори на биографията Георги Тошев и Яна Борсиова намират свой подход в разговорите си към Цветана Манева. А при нея дори и мълчанието и тишината са наситени със смисъл. Дори и двамата да се интересуват от размислите й за теми като театъра, киното, професионализма, предаността, изкуството, миналото, настоящето и бъдещето, в текста няма да срещнете повторение или противоречие.
***
„Разговорите ни винаги са били интересни. Този път продължиха с дни. Преливаха от тема в тема и никоя от нас двете не искаше те да приключват. Бяхме две героини, различни, но свързани, корабокруширали на остров, който в случая беше домът на Цветана и докато там отвън се вихреше океан от проблеми, ние седяхме една срещу друга и си говорехме за театър.“
Яна Борисова
„Тези разговори нямат дата. Имат смисъл. Тази книга е за смисъла и спомените, родени от разговорите с една умна жена. За уроците. И паметта като време-убежище за чувствата.“
Георги Тошев